Как да разберете дали песента е в 432 херца

Как детекторът открива настройката

Всяка задържана нота оставя пикове в спектъра на звука: самата нота и нейните хармоници. Детекторът търси тези пикове между 80 Hz и 2 kHz, измерва честотата на всеки с точност до стотни от херца и изчислява колко се отклонява от най-близката нота при стандарта Ла = 440 Hz. Тази разлика се мери в центове: един полутон има 100 цента.

Ако песента е изсвирена на 440, отклоненията са около нулата. При 432 Hz всички ноти падат заедно с около 31,8 цента, така че отклоненията се събират близо до −32. Детекторът усреднява тези отклонения, като дава по-голяма тежест на по-силните пикове, и пресмята обратно: Ла = 440 × 2^(отклонение ÷ 1200). Затова хистограмата показва пик близо до линията 432, когато парчето е в тази настройка, и близо до нулата, когато е в стандарта.

Какво резултатът не може да различи

Методът измерва къде попадат нотите в рамките на един полутон. Затова песен, изсвирена в 432 Hz, и песен, записана в 440 и после свалена с 32 цента в програма, дават абсолютно еднакъв резултат: в аудиото това е едно и също. По същия начин 415 Hz, бароковата настройка, е почти цял полутон под 440 и излиза като 440; когато това е възможно, страницата предупреждава.

Отчитането е слабо, когато има малко задържани ноти: само барабани, бийт само с удари, шум, глас с много широко вибрато, инструменти, разстроени помежду си, или музика, която не използва темперираната скала, като гамелан и някои арабски маками. В тези случаи увереността пада и страницата казва причината, вместо да измисля число.

Откъде идват 440 и 432

До XIX век всеки град е имал свой камертон: има камертон, свързан с Хендел, от 1740 г., на 422,5 Hz, и този на капелата във Версай от 1795 г., на 390 Hz. През 1859 г. Франция фиксира Ла на 435 Hz, така наречения нормален камертон, а конференция във Виена през 1885 г. разпространява тази стойност в голяма част от Европа. Верди дори е защитавал малко по-ниско Ла от френското и оттам идва прякорът „настройка на Верди“ за 432.

През 1939 г. международна конференция в Лондон препоръчва Ла на 440 Hz; ISO приема стойността през 1955 г. и я потвърждава през 1975 г. в стандарта ISO 16. Днес 440 е стандартът за ноти, клавишни инструменти и записи, много оркестри се настройват между 440 и 444 Hz, а състави с исторически инструменти използват 415 Hz за барока и 430 Hz за класицизма. Няма научно доказателство, че 432 Hz е полезно за здравето или лекува нещо: въпрос на вкус е.

Съвети

• Парче с 432 Hz в заглавието не винаги е в 432: много от тях са оригиналният запис в 440, свален впоследствие, а някои изобщо не са променяни. Детекторът показва какво наистина има в аудиото.
• За да свирите заедно със запис, настройте инструмента на еталона, който се появи тук: хроматичният тунер позволява да изберете еталонното ла, а тунерът 432 Hz се отваря направо на 432.
• Предпочитайте оригиналния файл, като WAV, FLAC или качествен MP3. Компресията не променя настройката, но тихият звук и шумът оставят по-малко ясни ноти за измерване.
• Искате също темпото и тоналността на песента? BPM и тоналност на песен чете същия файл, също без да изпраща нищо.